Балчик
Град Балчик е разположен на добруджанския черноморски бряг, на 37 км югоизточно от Добрич, на 47 км от Варна, на 18 км от Албена, на 25 км от Кранево, на 18 км от Каварна, на 33 км от Русалка и на 44 км от Дуранкулак на румънската граница. Градът има живописно, амфитеатрално - "търновско" разположение по белите варовикови склонове с ослепителен блясък на слънцето, Добруджанско плато, край залив с каменист бряг. Надморската височина на града е 205 метра. Два сравнително нови квартала на града "Балик" и "Левски" са продължение на града горе на платото, където теренът е стабилен, за разлика от старата част на града, за който са характерни свлачищата, подобни на тези в Тутракан, Оряхово, Орсоя и др. За да се избегнат срутванията на сградите, се строят бетонни подпори. Балчишкото лято е слънчево, горещо, омекотявано от морския бриз.
Балчишкото пристанище е на трето място по товарооборот от нашите морски пристанища след Варна и Бургас. От него още от миналия век се изнасяло зърно от Златна Добруджа за Цариград.Балчик е много стар град, началото му е в тракийско време. През V в. пр. н. е. тук е основана древногръцката колония на милетски рибари Круной или Кронос, което значи "извор", заради многото извори на запад от града. По-късно селището било преименувано на Дионисопол /на бога на веселието и виното Дионисий, свързано с развитото тук лозарство/. Според легендата морето изхвърлило тук статуя на бог Дионисий и това било повод за преименуването на Круной. През XIV в. когато този български град се нарича Карвуна, заедно с областта е владение на Балик - брат на владетеля на Добруджа Добротич /оттам Добруджа/, който дава името на града, фигуриращ в турски документи от 1573 г. като касаба /град/ и по-късно и като кааза /околия/.
Градът е освободен на 31.1.1878 г. от турско робство. След Междусъюзническата война през 1913 г. заедно с Южна Добруджа е в пределите на Румъния чак до 1940 г., когато е върнат на България по мирен път по спогодбата в Крайова /Румъния/.
През 1880 г. Балчик наброява 3885 ж., през 1910 г. - 5860 ж., през 1941 г. - 5168,1946 г. - 6131,1975 г. - 11 070,1985 г. -12 763 и през 1992 г. - 12 159 жители. В миналото Балчик е бил пристанищно-търговски, занаятчийски, риболовен и лозарски град. По-късно се развива като пристанищно-промишлен и курортен град. Още румънската кралица Мария, очарована от местността на най-южната точка на тогавашното румънско Черноморие, на 2 км от центъра на Балчик построява дворец в ориенталски стил с минаре, символ на религията на нейн приятел от Турция. В града били построени вили и курортни обекти. След 1940 г. дворецът е почивна станция, а околността му ботаническа градина, филиал на софийската. Има голяма сбирка от над 300 кактуса.
През последните 3-4 десетилетия Балчик се наложи като привлекателен курорт с хотели, ресторанти, почивни станции, вили, къмпинги, детски летовища, плажове и други удобства. Близо до града са курортът Албена и калолечебница "Балчишка тузла" /от туз - сол на турски/, на 5 км източно от Балчик, край малко езерце с дъно, което е покрито с удобства. Близо до града са курортът Албена и калолечебница "Балчишка тузла" /от туз -сол на турски/, на 5 км източно от Балчик, край малко езерце с дъно, което е покрито с черна сероводородна кал с големи лечебни качества.